Красимир Кривчев На дворе созрел инжир Сезонът на

Красимир Георгиев
„СЕЗОНЪТ НА УЗРЕЛИТЕ СМОКИНИ Е” („НА ДВОРЕ СОЗРЕЛ ИНЖИР”)
Красимир Василев Кривчев (Василий Казимировски) (1956-2022 г.)
                Болгарские поэты
                Переводы: Владимир Стафидов, Владимир Нехаев


Красимир Кривчев (Василий Казимировски)
СЕЗОНЪТ НА УЗРЕЛИТЕ СМОКИНИ Е

Вече не е лято, още не е есен…
Сезонът на узрелите смокини е.
Напред е пътят все по-тесен,
зад нас – широките години.

И, време е, приятелю, с добро
да се сбогуваме с Нещата от живота
и нашето изсъхващо дърво
за други да оставим с неохота.

Но ето и вратата за Оттатък.
Възможно е да е красиво там:
от слънцето забавил се остатък
като кандило да се люшка сам,

от звуци да е плътна тишината,
а и пейзажът да не бъде лош:
лозя, души, пристрастия и вятър,
като платно от Йеронимус Бош.

Там сигурно препиват с вино:
повтореното Време сухо е,
а после благославят се взаимно
и слушат „Лунната” на Глухия.

Дълготрайно са заети, зная,
щом няма ни един до днес,
на гроздобер отишъл в Рая
и върнал се обратно с вест.


Красимир Кривчев (Василий Казимировски)
НА ДВОРЕ СОЗРЕЛ ИНЖИР (перевод с болгарского языка на русский язык: Владимир Стафидов)
 
Уже не лето, еще не осень...
И на дворе созрел инжир опять.
Мои путь вперед туманно тесен,
а сзади – взглядом не объять.

Пора, мои друг, по следу этому идти,
и все, что делали с такои охотои,
и наши – о бессмертии мечты
другим оставить неохота.

А вот и дверь открытая в Туда.
Возможно, что красиво там:
кусочек солнца в никуда,
ночник качавшии ся – там-там;

возможно, тишина там всем за все в ответе,
наверное, пеи зажи так же там роскошны:
сады и души, и пристрастия, и ветер,
как полотна Иеронима Босха.

Наверняка всех там вином спивают:
сухое время – ничего другого,
потом друг друга все благословляют,
услышав „Лунную” Глухого.

Там все так заняты, я знаю,
раз ни один из них пока,
собрав весь виноград из Рая,
к нам не вернулся никогда.


Красимир Кривчев (Василий Казимировски)
ВРЕМЯ СПЕЛОГО ВИНОГРАДА (перевод с болгарского языка на русский язык: Владимир Нехаев)

Это уже не лето, это еще не осень…
Время инжиру созреть.
Путь впереди так тесен,
а позади нас годы –
ширь… время жить и петь.

Вот и пришло, приятель,
время уйти с добром
да попрощаться с привычным,
жизненно важным,личным,
и для других оставить,
мир, где еще живем.

Вот и врата где-то близко.
Возможно, красиво там:
и солнце играет искрами,
свечами кивает нам,
и звуков полна тишина,
пейзаж там на сказку похож:
лоза, ветер, сад и душа, –
картина! – Йеронимус Бош.

Там обязательно выпьют
чудеснейшего вина:
там разное очень Время,
точнее сказать – Времена,
и благословят друг друга,
и „Лунной сонаты” звуки
беззвучно издаст тишина.

Долгое время, я знаю,
нет никого по сей день,
за виноградом ушедшего в Рай,
кто бы вернулся из Рая
с гроздьями новостей.